Моята Градинка: 19.05.2008 г.

Направи си сам настилка от естествен камък.
Алеите варират по сложност и форма от широки, елегантно наслани с камък, до плочо пътеки и най-опростените утъпкани пътечки. В една Градина разбира се може да срещнете и от всички тях. Но силно впечатление правят и най-забележими са си добре наредените плочи от естествен камък, с равномерни, оформени фуги.

Подготовка – преди да се започне, каквато и да е дейност, най-напред трябва да сте наясно от къде до къде ще редите плочите, ширина, дължина на алеите и площадките. Най-лесно се работи като преди това си имате едно проектче, по което да действате, дори то да е нарисувано с молив набързо. След като сте решили от къде до къде и на къде ще редите камъни трябва и да ги изберете, освен ако не сте ги избрали още преди две години и сега специално заради тях да искате да правите настилка в двора си. Както и да е.
Та на пазара, както и в природата се срещат най- различни породи камъни, за формите няма да споменавам понеже от думата естествен би трябвало да сте разбрали, че не е с точни форми и всяка каменна плоча си е индивидуална, освен че на дебелина са приблизително еднакви.

Не е нужно чак да знаем точното име на вида камък, дали е гранит, гнайс, варовик, пясъчник, важното е да става за настилка. Надали ще има някой склад, където да продават камъни и да ви преметнат, а и за камък менте не съм чувал някой да произвежда. Единственото, което ни вълнува освен външния му вид, е дебелината му.
По-тънкият камък обикновено е облицовъчен и не се препоръчва за монтаж на земята, затова избирайте по-дебелички, но пък да не отидете в другата крайност и да вземете за зидария. Все пак по-тънък е по-добре.

Сигурно е, че като отидете да разпитате за цените и да разгледате камъните, вече ще знаете повече от достатъчно за тях. Кой е от Ивайловград донесен онзи ден, кой му светка слюда от жилките, кой е варовик и кой гнайс, а има и такива които са с отпечатъци на вкаменели листа на папрати от юрския период на мезозойската ера и т.н. Е, стига продавачът да не е в кофти настроение и да не му се говори, но това е рядкост, а и складове много.
След като си изберете камъка, е хубаво да извадите онова чертежче и да видите колко квадрата ще ви трябват, прибавете към тях още 15%, защото фира винаги ще има, а както казват майсторите - ”матряла стига, га артиса”. След което е добре да закупите всичко на един път, а не на два-три, поради факта, че като отидете следващият път, плочите може да са изчерпани и да се налага да взимате подобни, а не е приятно тука едно, там друго. Избрали, закупили, пренесли камъните, готови за редене.
Но преди да започнете както казах, трябва да се подготви терена, а именно: с кирка, мотика, лопата и гребло заравнявате приблизително добре, ако можете и още по добре.
След което се връщате отново в оня склад за камъни да си поръчате и няколко кубика филц и пясък.
Дренажа според всички баш майстори бил много важен, та затова се налага да се постави първо филца, а и така ще заравните още по-добре от предишното добре.
А вече отличното заравняване идва с пясъка, там може да използвате и мастара (права дълга летва, обикновено в бяло). Но все пак ако сте решили да минавате с колата отгоре е добре вместо да ползвате за заравняване филц и пясък, направо да налеете бетон върху, който да редите настилката.
Така здравината на камъните се умножава доста пъти, а и няма да се разместват и хлътват като минете няколко пъти.

Монтаж – след всички тези манипулации идва съществената част.

Настилка от бетон се прави така:
1. Ако желаете да имате бордюр започнете полагането на настилката от бордюра - очертайте желания контур на настилката и изкопайте канал с ширина 20см. и дълбочина 30см. за бетонна основа на бордюра, който трябва да потъне10см. в бетона. Залейте фугите не бордюрите със силен циментов разтвор 1:1.Изчакайте бетона да стегне и тогава започнете полагане на настилката.
2. Изкопайте леглото за полагане на настилката на дълбочина средно 12см., като подравните почвата.
3. Трамбовайте добре почвата. В случай, че настилката не е само пешеходна или почвата е лека и песъчлива, положете арматурна мрежа 2,5мм. за усилване на основата.
4. Разстелете пласт от трошен камък с дебелина 5см. за осигуряване на дренаж.
5. Разстелете пласт от пясък с дебелина 3см. в случай, че ще използвате циментов разтвор и земновлажен бетон за залепване на плочите и 5см. – в случай, че ще редите плочите или паветата направо в пясъка.
6. Поставете плочите върху циментовия разтвор.
7. Нивелирайте и в двата случая (настилка с циментов разтвор или пясък), за да осигурите равна повърхност на настилката.
8. Залейте фугите не бордюрите със силен циментов разтвор 1:1 или запълнетес пясък.

В случай, че не искате, не можете или нямате време да си го направите сами, можете разбира се да се обърнете към майстор или поне някой, който е гледал как го прави някой майстор.
Но преди това може да разбъркате малко разтвор, защото камъните ще ги циментираме здраво да не мърдат “налево-надесно”. Иначе за разтвора, какво да ви кажа...? Точна доза..? Хм..? Ми досега няма майстор, който де е казал точна доза и тя да съвпада с дозата на друг майстор, обикновено те казват - ”я върви разбъркай малко” и след като пък попитате-”колко и от кое” те казват ”абре я тури там такова, две кофи пясък, половинка цимент и вода, ама повечко от онуй...”. Така че давайте смело, нещата се учат в движение. Само аз от опит мога да ви кажа да не сипвате много вода, че ще ви отплува цимента и иди го гони, а и тоя разтвор е хубаво да го бъркате някъде на близо, че да не го носите после двеста-триста метра. Та след като сте го разбъркали добре с лопата в кофата, изсипете в единия от ъглите на алеята или площадката , след което и в другите три и така в четирите, нека насипа от разтвор е поне 4-5 см.

Айде сега да поставим първата плоча. (Пак ви подсещам, поне е хубаво майстор да ви го започне.) В кофа с вода сипвайте цимент, бъркайте и слагайте докато стане гъстичко като... както му викат циментово мляко да стане. След което си изберете камък, който да монтирате в единият ъгъл, може да го пставите на мястото му така, че да видите как стои, коя страна ще е отгоре, коя отдолу ако трябва може и да очупите част от него. После го вдигнете намажете долната му страна с циментовото мляко и пльос върху разтвора, съответно с чукчето го почуквайте отвсякъде че да изгоните всякакъв въздух отдолу. По същият начин и другите три ъгъла. Сега взимате едно дълго, тънко, но здраво въженце – канап. Връзвате го на единят монтиран камък и съответно на другия, като го опъвате до перфектност. Тук вие трябва да сте наясно накъде ще е наклона. Дали ще има, дали няма да има, дали е площадка или не е площадка, а тясна пътека. Но да приемем че наклонът ще е на ляво. То тогава трябва дясната плоча да е по-нависоко от лявата. Преди да почнем да мааме с чука по лявата че да слегне и да сме готови с наклона, е добре да поставите нивелир (онова с мехурчето) посредата между двата камъка и да се уверим в хоризонталата. Съответно чукайки по лявата плоча не бива да забравяме че пък и голям наклон не е хубаво. Така с възможно най-малко нерви опъваме навсякъде въженца и нивелираме, колкото повече въженца, толкова по-добре, дори и повече от половината да не вършат никаква работа, поне изглеждаме като истински майстори и си личи отдалеч че вършим наистина сериозна работа. А тази работа наистина не е шега работа.
Та да се върнем на първоначално опънатото въженце. Под него трябва да насипем от онзи разтвор, където го бъркахме, ако не е стегнал вече де, ако е стегнал бъркаме пак, сега поне дозата е ясно. После си докарваме няколко плочи и си избираме една по една, мажем с циментово мляко, поставяме, отгоре причукваме с чукчето, така че да е на височината на въжето, да няма въздух отдолу и съответно почваме рисунъка на фугите.

Истинският майстор реди максимално близо и на еднакво разстояние между камъните, но това вече си е майсторлъка. Мажеш, лепиш, следиш фугата, въжето и постоянно причукваш, докато изкараш един ред до другият ъгъл. Който пуши сега е моментът да изпуши една цигара.

След като сме се нарадвали на идеалният ред, сътворен от нашите ръце, почваме да редим към другият ъгъл по същия начин. После и до дугият, така докато стигнем онзи, от който бяхме започнали. А докато редим не е зле редовно да си проверяваме с нивелира, поне докато редим първите редове, така наричаните ”майки”. Е, остана пълнежа от вътре, там сипвате разтвор и редите, по-малко следите нивото, защото редите на ред до друга, но и това не е лесна работа. Тука е изкуството да редиш с хубава правилна фуга. Освен че е добре да е сравнително еднакво дебела навсякъде, добре е също така и да няма места където се събират повече от четири, дори ако няма кръстовища е най-добре.
Нещо също така важно е да не бързате, ... бавно и спокойно. Пък и си вземете помощници. На един от тях му дайте важната задача да запълва фугите, една също така отговорна и майсторска работа за хора със здрави нерви. Тази манипулация се извършва по следният начин. Взимате двулитрово и го пълните с циментено мляко и бавно и спокойно сипвате във фугата между плочите, така че да не прелеете. За това и с вас да има една гъбичка, че ако сипете отвън, веднага да забършете. По-добре е веднага да почиствате, преди да е засъхнало, отколкото после да трябва да търкате с четка. В млякото може да слагате различни оцветители, но за мен си е най -добре без.
После поставяте две дъски на хикс по средата, така че никой да не минава до утре. Утре измитате, може и да измиете и смятате колко квадрата сте наредили и се тупате по гърдите победоносно доволни от себе си казвайки ”повече...., няма се занимавам с такива работи”.